Четвъртък, Август 17, 2017

Търсене

Исторически факти и легенди

Челопеченски манастир "Рождество Богородично"

Манастира в ЧелопеченеЧелопеченският манастир "Рождество Богородично" се намира  в северната част на Челопечене.
Първите писмени следи за манастира са от 1192 година, когато цар Асен в специален хрисовул казва: "Христолюбивият Йоан Калиман, цар на българи и гърци, надарява манастира с тази повеля царска златопечатная". Оригиналът на документа е открит и се намира в Амстердам, а копие се пази в Зографския манастир в Атон. С хрисовула се дават привилегии на Челопеченската обител като метох на Зографския манастир "Св. Георгий". Той и сега е негов метох, в който често гостуват монаси от Атон.  
По време на турското робство, като повечето наши манастири, и този е разрушаван многократно и после с вярата и подкрепата на хората възкресяван за нов живот.
Сегашният малък храм "Рождество Богородично" е строен през 1980 г. на основите на църкви от незнайни времена. Фрески в него няма, а стените са покрити с безброй икони. Привличат погледа богато резбован иконостас, подарък от Княжевския манастир, и голяма икона на северната стена до олтара, на която Божията майка е изобразена с тъмно лице и напомня с нещо известната Черна мадона. Тя е подарък от Зографския манастир.
Вкопан в земята, вдясно от черквата се е стаил малък параклис, посветен на закрилника на България св. Иван Рилски, тук стъпалата надолу  водят в римска гробница с типичен засводен таван,мястото било е свещено още от раннохристиянско време. През Първото българско царство тя е превърната в постница, а сега в нея се пазят кости на починали монаси.
В дригия край на манастирския двор,между две тракийски могили се е сгушил параклиса "Света Троица", постница за уединение на монаси. Тук са и гробовете на починали монахини.
При разкопки в могилата е намерена чудотворна икона на Света Богородица. Тя е много старо копие на Иверската света Богородица, оригиналът на която се пази в Атон.
Манастирът има още една черква-гробищната "Свети Георги Побрдоносец", на този етап (2010г.) се възстоновява.
На това свято място са станали много чудеса: някога отец Цвятко от с. Ботунец е разказвал как като дете на 9 години на Богородичен празник е видял на прозореца Божията майка в цял ръст, благославяйки молещите се в храма, образът бил видян и от миряните; стари хора разказвали и за друго чудо как се е появил конник, слязъл поклонил се пред гробницата и незнайно изчезнал.....
Челопеченският манастир "Рождество Богородично" е действащ и в момента единствен негов обитател е игуменката майка Юстина, прекарала 34 години от живота си тук, отначало послушница, после монахиня, а сега е игуменка. Сам-самичка се грижи за всичко, а вратата на святата обител е винаги отворена за търсещи утеха, помощ и съвет. За манастирските дела й помагат и хората от квартала.

 

Кремиковският манастир

Кремиковци През 1493 г. местният феодал Радивой по повод смъртта на децата си Тодор и Драгана построил и украсил църквата в Кремиковския манастир. На северната стена на предверието на храма е изрисуван семейният му портрет в момент когато той поднася модел на манастира на свети Георги. Радивой и жена му са облечени в скъпи болярски дрехи. До фигурите на децата му за чиято смърт се споменава в два кратки цитата е отбелязана и годината 1493. Интересна е и историята на Челопеченският манастир и черква но за жалост нямаме информация за тях която да разкажем. Ако някой има такава с удоволствие ще я публикуваме.
   

За някои легенди

В историческите документи за Челопечене се споменава още през 16-и век. За името на селото се смята, че е дадено поради  структурата му, която е такава, че слънцето винаги напича челната част. Има и друга легенда, която разказва, че по време на руско-турската освободителна война турците отстъпвайки запалват източната част на селото и изгаря цяла махала. Тогава при пожара изгаря и челото на една мома и името на селото става Челопечене.

В Челопечене не е имало реална турска власт, но е имало доста заможен бей. Според друга легенда след като се разбира, че руската армия побеждава турците в битката при Саранци, беят заравя половината си злато между три бряста в близост до селото, а другата половина товари на каруца и бяга. Разбирайки, че беят ще бяга трима местни апапи (според преданието Кържо, Станой и Дане) изваждат осите на каруцата на бея. След като беят и свитата му изминават по-малко от километър колелата на каруца изпадат и каруцата се разпада, турците продължават да бягат панически пеша зарязвайки всичкия багаж включително и златото в каруцата. Естественo тримата нашенци прибират златото.

След около 100 години по-късно на българо-турската граница е заловен турски гражданин опитвайки се да изнесе голямо количество злато от България. При разследването се установява, че същият е бил на палатка между три бряста в близост до Челопечене и там е изкопал дупка с триъгълна форма. В него е открита и древна карта на мястото.

Въпреки, че не е имало битка в селото по време на руско-турската война в месността Гилица е бил убит и погребан Руски войник. До около 1975 г. е имало дървен кръст на мястото където е намерил смъртта си. За съжаление нямаме данни за този войн, кой и откъде е бил.

Иначе след освобождението първи кмет на Челопечене става Митър Вачов, най-дълго управлявал такъв известен ни е Иван Улийски. Малко след освобождението през 1879 г. е основано и училището, а по късно и читалището. От 1979 г. Челопечене е квартал на София.
Някой от горенаписаните неща са истински факти предавани и запазени между поколенията, но за повечето от тях няма писмени доказателства.
Челопечене.ком ще се радва посетителите на сайта да изпратят на email: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. и други исторически данни и материали, които с радост ще публикуваме.

   
PetrovSoft.com Bureto.com 7dni.net Рейтинг класация на българските сайтове 5rov.com