През 1493 г. местният феодал Радивой по повод смъртта на децата си Тодор и Драгана построил и украсил църквата в Кремиковския манастир. На северната стена на предверието на храма е изрисуван семейният му портрет в момент когато той поднася модел на манастира на свети Георги. Радивой и жена му са облечени в скъпи болярски дрехи. До фигурите на децата му за чиято смърт се споменава в два кратки цитата е отбелязана и годината 1493. Интересна е и историята на Челопеченският манастир и черква но за жалост нямаме информация за тях която да разкажем. Ако някой има такава с удоволствие ще я публикуваме.Понеделник, 17 Март 2008 09:33
В историческите документи за Челопечене се споменава още през 16-и век. За името на селото се смята, че е дадено поради структурата му, която е такава, че слънцето винаги напича челната част. Има и друга легенда, която разказва, че по време на руско-турската освободителна война турците отстъпвайки запалват източната част на селото и изгаря цяла махала. Тогава при пожара изгаря и челото на една мома и името на селото става Челопечене. В Челопечене не е имало реална турска власт, но е имало доста заможен бей. Според друга легенда след като се разбира, че руската армия побеждава турците в битката при Саранци, беят заравя половината си злато между три бряста в близост до селото, а другата половина товари на каруца и бяга. Разбирайки, че беят ще бяга трима местни апапи (според преданието Кържо, Станой и Дане) изваждат осите на каруцата на бея. След като беят и свитата му изминават по-малко от километър колелата на каруца изпадат и каруцата се разпада, турците продължават да бягат панически пеша зарязвайки всичкия багаж включително и златото в каруцата. Естественo тримата нашенци прибират златото. След около 100 години по-късно на българо-турската граница е заловен турски гражданин опитвайки се да изнесе голямо количество злато от България. При разследването се установява, че същият е бил на палатка между три бряста в близост до Челопечене и там е изкопал дупка с триъгълна форма. В него е открита и древна карта на мястото. Въпреки, че не е имало битка в селото по време на руско турската война в месността Гилица е бил убит и погребан Руски войник. До около 1975 г. е имало дървен кръст на мястото където е намерил смъртта си. За съжаление нямаме данни за този войн, кой и откъде е бил. Иначе след освобождението първи кмет на Челопечене става Митър Вачов, най-дълго управлявал такъв известен ни е Иван Улийски. Малко след освобождението през 1879 г. е основано и училището, а по късно и читалището. От 1979 г. Челопечене е квартал на София.
Някой от горенаписаните неща са истински факти предавани и запазени между поколенията, но за повечето от тях няма писмени доказателства.
Челопечене.ком ще се радва посетителите на сайта да изпратят на email:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
и други исторически данни и материали, които с радост ще публикуваме.
